Всеки има мечти в живота. Всяко малко дете си представя как един ден ще бъде велик човек и ще сбъдне своите мечти, но дали в действителност мечтите от детството ни могат да станат реалност и всичко свързано с учението истина ли е?
Завършваме средното си образование, предстои балът, мечтата на всеки млад човек, идват кандидат студентские изпити, а с тях и резултатите. Когато сме приети от първия път всичко е ок, но какво се получава, когато трябва да изчакаме изпитите догодина?
Налага се да започнем работа, месеци на трудно вземане на решения. По-упоритите успяват да съумеят да се подготвят за новата кандидатстудентска година, но има и много сред тях, които решават да поемат по другия път, този, който им носи средствата за отцеляване, макар и с по-тежка работа, макар и това да им коства да заминат в чужбина.
И дали в крайна сметка образованието е най-важното? Най-важното е това, което ни кара да се чувстваме щастливи и истински удовлетворени, а ако в тези планове не влиза образованието след завършване на техникума/гимназията, то защо да се тормозим излишно и да се притесняваме. В крайна сметка образованието е това, което сърцата ни искат да научат, а то може да е свързано с технологии, преоткриване на други страни, пътешествия, езици, и т.н. Не само образованието в училище ни учи да сме истински хора. Няма по-добър учител о живота.
