Не е правилен подхода на родителите, които сами, без мнението на детето решават, какво да учи/следва то.
Родителите са тези, които трябва да напътстват и подкрепят детето, да го насочват в правилния път, но не те трябва да са орисниците на съдбата му.
Всеки от нас е различен, както нямаме еднакви пръсти на ръцете, така и ние хората се различавме всеки по свое му. Едни от нас ги бива в музиката, други са добри в технологиите, трети имат влечения към спорт, строителство, изяви, лечения, писане и т. н. Затова и съществува такова многообразие в професиите. Хора трябва да има за всичко, всеки според влеченията си. Не бива да ограничаваме децата си в избора на образование. Има деца със страхотни дарби. Има деца мечтатели. Има деца с вечни амбиции и непреклонен дух. Това не бива да се парира и затваря. Тези деца дори трябва да бъдат насърчавани и окуражавани. Децата дори са по-умни от нас, защото те имат много повече истински качества, интуиции и желания и мечти, все неща, които ние възрастните често пренебрегваме на заден план и дори губим през годините на израстване.
Образованието на детето ни трябва да е негов собствен избор, а за нас родителите остава финансовата подкрепа и вярата, която трябва да му вдъхваме, за да може да реализира мечтите си.